История на аспирина

Title

История на аспирина
Доклад

Description

Лора Джонева
Факултет по Химия и Фармация, Софийски Университет “Св.Климент Охридски”

Subject

Болката от дълбока древност безпокояла човека и не давала мира дори на най- безстрашните войни и императори. Още древните шумери и египтяни знаели, че листата и корите на бялата върба (Salix Alba) служат изключително добре за потискане на болката. Така това растение поставя началото на създаването на препарати на основата на върбова кора.
Повратна точка в употребата на Salix alba настъпва през 1763 г. в Лондон. Търсейки изгодно облекчение на маларията, свещеникът Едуард Стоун прочита писмо пред Кралското общество, описвайки силата на приготвената от него настойка от върбова кора при лечението на треската, умората и болката, причинени от маларията. От този момент нататък химиците били заинтригувани от лековитата кора. Преди повече от сто години на пазара в Германия се появява ново лекарство за главоболие на фирмата "Байер" – Аспирин. Създателите му едва ли са предполагали, че това малко бяло хапче ще преживее един век, през който ще бъдат открити още негови невероятни качества и области на приложение. С годините изследванията върху ацетилсалициловата киселина продължили, демонстрирайки, че аспиринът е ефикасно лекарство не само срещу главоболие. Ацетилсалициловата киселина, позната още с търговските наименования Аспирин, запазена марка на Байер, и Ацетизал, е лекарство, използвано често като болкоуспокояващо и противовъзпалително средство, антипиретик, както и при ревматични заболявания. Има и противосъсирващо действие и се използва дългосрочно за предпазване от сърдечен удар. Ацетилсалициловата киселина е синтезирана за пръв път на 10 август 1897 г. от немския химик Феликс Хофман, служител на фирмата Байер. Едва ли някой е предполагал, че това било рождената дата на най-старото лекарство до днес.